За метода на Позитивната психотерапия

Позитивната психотерапия е в основата си дълбинно психологичен психотерапевтичен метод, създаден в началото на 1963 г. от проф. д-р по медицина Носрат Песешкиан. Тя се базира на хуманистичната картина за човека, психодинамичната теория за болестите и използва иновативни техники. ППТ може да се разглежда като конфликто-центрирана и ориентирана към ресурсите краткосрочна терапия.

Позитивната психотерапия е с широко поле на действие. Методът може да се използва като лечебен метод в клиничната практика в психиатрията и психосоматиката, в психологическото консултиране, но и като помощ за самопомощ при всички специалисти, работещи с хора: педагози, учители, социални работници, мениджъри и пр. Картинно – образният език на приказките и езиковите картини улесняват преработването на проблематиката във всяка възраст и състояние на психиката.

ППТ е в основата си съпътстваща, подкрепяща и консултираща техника. Тя работи не толкова със симптома, колкото с поставените на заден план здрави актуални способности. По този начин клиентът/пациентът укрепва себе си в борбата с болестното, с проблема.

ППТ е удачна техника за фамилна и групова терапия. Методът позволява обкръжението (членове на фамилията, колеги, приятели, останалите в групата) да бъде привлечено като ко-терапевт.

Позитивната психотерапия тръгва от наличното, действителното (Positum) и го конфронтира с другата страна на болестта, не толкова видима, но с изключителна важност: функцията на болестта, нейният смисъл и позитивни аспекти.

Диагностичните и терапевтичните интервенции протичат в пет стъпки, които се съдържат във всяка междуличностна интеракция:

  1. Изслушване (наблюдение/дистанциране);
  2. Поставяне на целенасочени въпроси (инвентаризация);
  3. Откриване на здравия смисъл на вербално и невербално показаното (ситуативно окуражаване);
  4. Структуриране на проблемите (вербализиране);
  5. Формиране на цели и други гледни точки (разширяване на целите).

За създаването на терапевтичен контакт се използват три подхода, които се преплитат плавно помежду си – позитивен, транскултурален и съдържателен подход .

Позитивният подход се изразява в позитивното претълкуване на симптома в неговата психологическа същност. По този начин в психотерапевтичния процес се привличат всички дадености – както болестното, проблемното, така и ресурсите за тяхното преодоляване.

Транскултуралният подход позволява да бъде внесен друг начин на преживяване, на решаване на психологичния проблем (друга гледна точка) – от друга култура, друга група или чужд опит. В качеството на такъв носител се използват сказанията, приказките, езиковите картини, аналогиите.

Съдържателният подход обхваща психодинамиката на проблема (симптома или болестта). В контекста на позитивната психотерапия тя е представена чрез първични и вторични актуални способности. Това е серия от всекидневно повтарящи се поведенски норми, които са потенциали на конфликти, но едновременно с това и на развитие.

Вторичните способности са израз на нормите на социалната група, към която принадлежи индивида.

Първичните способности са техните емоционални изразни средства, формирани от деня на раждането, при първия сблъсък с другия човек. В основата им е способността на индивида да обича и да се обича.

Актуалните способности описват съдържанието на конфликтната ситуация, в която попада индивидът. Източници на конфликти са външните събития (Life events), наречени от Н.Песешкиан “микро – и макротравми” и начинът на тяхното преживяване (актуален конфликт).

Сблъсъкът между предизвикателството на външните събития и натрупания и използван до този момент собствен психологичен опит (резултат от справяне с основния конфликт) води до появата на вътрешния конфликт, чието съдържание позитивната психотерапия осмисля и преработва.

ППТ визуализира съдържанието на проблема с помощта на:

а/ четирите сфери на преработка на конфликта

б/ WIPPF (личностов самооценъчен въпросник)

в/ четирите области на натрупване на собствен опит

Школата на позитивната психотерапия е представила себе си в семинари и курсове в над 60 страни на света. В 20 от тях съществуват вече национални организации или регионални центрове. Теорията на метода е представена от автора и неговите сътрудници в над 40 книги. За информация в оригинал виж www.positum.org или www.wiap.de.

Области на приложение на метода:

  • Клинична, психотерапевтична
  • Работа с невротични картини при деца и възрастни – анорексия и булимия, реактивни депресивни и страхови състояния, фобии, натрапливости, безсъние, нарушения в храненето
  • Проблеми в партньорството; междуличностови конфликти
  • Кризи в семейното съжителстване; проблемното дете
  • Кризи в адаптацията – наркомании, личностови кризи
  • Кризисна интервенция – преработка на загубата
  • Подкрепа в ресоциализацията на пациенти с прекарана психоза
  • Психотерапия в психосоматиката – захарен диабет, астма, гастрити и колити, състояние след инфаркт, хипертония и др.
  • Групова психотерапия
  • Немедицинско приложение
  • Помощ за самопомощ в социалната област – социално консултиране, педагогическа подкрепа, мениджмънт
  • Групи за самопомощ